Tsvetan Stoychev's Blog

Здравейте сладури. Хммм познавам хора, които след думата „сладури“ вече са спрели да четат. Е хайде де не сте ли малко любопитни.

Обещах да пиша, но все не намирах време. Е ето че намерих.

Публикацията включва периода 08.02.2010 – някое време. Реших да разделя написаното на части, защото иначе ще ви омръзне. Като гледам доста време е минало от последния път. Дано не изпусна нещо.

На 08.02.2010 беше денят в който реално започна програмата ми. Със Светлето станахме рано. Тя ми беше приготвила закуска и кафенце ( поклон ). В 10:00 часа трябваше да започне официалното откриване на Еразъм семестъра.

Събираха ни в една от сградите на университета, а ние бяхме там половин час по-рано. Запознахме се с едни германки, а по късно с Пьотър и Ивона от Полша с които станахме доста близки. Събраха ни в една конферентна зала и започнаха да ни въвеждат в нещата ( уводни думи ). Светлето намери места напред и седнахме до едно момиче. Заговориха се нещо и в следващия момент се чу „Ама и ти ли си от България, мислехме че сме единствените“. Оказа се че не сме. Момичето се казва Петя и учи в Добрич. Раздадоха ни папки в които имаше инструкции какво трябва да правим, но всичко беше на испански. Както и да е това не ни пречи да се справяме. Почти през цялото време ни говориха на испански и малко на английски. Нищо не разбрах. На края дойде частта в която трябваше всеки да се представи.

Пуснаха един микрофон и всеки се изправяше и казваше нещо за себе си. Така установихме, че има още двама от нашите ( Ирина и Пламен от МЕИ София ). След като официалната част свърши, българите се събрахме и се запознахме. До централния вход на сградата имаше подготвено пиршество с храница и пийване, но ние се забавихме и не успяхме да опитаме от доста неща.

На вън срещнахме и момичето от Италия. Тя трябваше да живее с нас, но се оказа че нашата квартира и била далече от центъра или нещо такова и си е намерила друга. Междувременно се бяхме запознали с много хора и социализирането ни вървеше добре.

На другия ден ( вторник ) ни водиха на обиколка из града. Показаха ни съда и катедралата, която е една от основните забележителности в Палма.

Докато бяхме пред катедралата, нещо се случи. Екскурзовода се втренчи в една точка, замлъкна и мина през нас. Беше се запътил към една двойка старци и две жени които им говореха нещо. Той крачеше уверено и забързано и се развика. Оказа се че двете жени са джипчийки и в същия момент обират двойката. Той взе нещо да се кара, двойката гледаше с неразбиране ( най-вероятно и те още не знаеха че ги обират ). Екскурзовода спомена думата полиция и извади телефона си. Жените се отдръпнаха, пуснаха някакви банкноти и изчезнаха. Малко по-късно видях полиция и тези жени спряни за проверка.

На другия ден ( сряда ) ни събраха пак, да ни обяснят за езиковите курсове. Трябваше да избирам между каталански и испански. Аз разбира се избрах испански.

По късно трябваше да се явим в една от сградите за проверка на знанията ( входно ниво ). Аз и Светлето се запътихме към мястото, а навън валеше. Двамата запънахме чадъри и се запътихме към сградата. Забелязах едно момиче, което нямаше чадър. Почти се бяхме изравнили и аз без да питам направо я подслоних. Тя се усмихна и продължи с мен. Бяхме в една и съща посока. И тя като мен отиваше да се яви на входното ниво. По пътя се запознахме. Симпатична германка на име Anne. Когато пристигнахме в сградата тя ми върна жеста, като ми позволи да седна до нея и ми превежда какво ни говорят преподавателите ( кога ще започне курса, кои дни е и т.н. ). Раздадоха листи със входния тест, а хората като мен които никога не бяха учили испански бяха свободни да си ходят.

Вечерта имаше организирано излизане на един бар, който се казва Беле пок или нещо подобо. В мен имаше толкова натрупана енергия, че не седнах цяла вечер. То не бяха майтапи, танци, наздравици и т.н. Лъчка, Стефчо по време на танците вкарах малко от нашите стъпки ( вече сме известни и в Палма ). Не бях се забавлявал така от много време. Бях на всякъде :) Мисля че някой хора се досещат за какво става въпрос. Спомням си че се запознах с две фанцузойки ( Колийн и Виржини ). Направиха ми впечатление на затворени хора, може би заради това, че се събирахме за първи път и всичко им беше непознато. Всъщност се оказа, че тази вечер нещо са се били стегнали, имах възможността да ги опозная и да излизаме насам на там и да разбера че са големи купонджийки.

На другия ден ( четвъртък ) имаше организирано пътуване с влакче до едно градче Солиер, което се намираше на другия край на острова. По време на пътуването видях доста интересни панорамни гледки, даже влакчето спря на едно място за почивка където туристе да могат да снимат и да се любуват на природата.

След като слязохме в Солиер се придвижихме до място на брега с една машина, която не знам как да нарека, но мога да кажа че се движеше върху релси ( някакво старо влакче или трамвай, в което биеха камбанка с въженце, за да си дават сигнали ).

Машината ни закара на малко пристанище на, което имаше ресторанти, магазини и хотели. Аз и Светлето се озовахме в едно заведение с група италианци, Пьотър и един германец Михаел, за който Светлето твърди, че не е никакъв германец, защото е много по отворен спрямо останалите. Със Светлето си поръчахме паеля за двама, като в менюто пишеше една цена, но на края се оказа, че трябва да платим двойно. Както и да е.

Тази публикация описва периода от 02.02.2010 – 07.02.2010. Публикувам я толкова късно, защото имам проблеми с интернета и не можах да кача всички материали. Също така ми се губят цели дни в разкарване по тукашните институции.

Ще започна първо с това, че съм добре. Чувствам се в страхотна кондиция. Изпаднал съм в някаква странна безтегловност (прекалено е хубаво, за да е истина) .

Както някой от вас знаят, изминаха 6-те ми дена за адаптация преди да започне същинската част от програмата. Тук ще опиша емоциите, впечатленията и случките през тези дни.

Кацането в Палма беше съпроводено от аплодисменти, както обикновено става след успешно приземяване. Като слязохме от самолета се помотахме малко докато се ориентираме и си намерим багажа. Ето клипче от летитището.

Светлето се беше разбрала с две момичета, които са по същата програма да ни посрещнат. Докато се придвижвахме към изхода на летището се майтапех със Светлето, че се оглеждам за познати.
Мария и Лили ни по посрещнаха, а по някаква случайност се познавах с Мария ;P Светът е малък!

Момичетата ни заведоха до автобуса за града и след минута потеглихме. След това последва преход, който според мен беше цяла вечност до квартирата. Там ни посрещна Кати – хазяйката. Мария знаеше испански и ни помогна да се разберем с хазяйката.

Огледахме квартирата и отидохме до магазина, за да си напазарим ;P малко провизии. Обещахме на момичета, че ще им направим вечеря на следващия ден в знак на благодарност. Ето малко снимки от вечерята.

Като цяло седмицата премина в опознаване на града и нагаждането между мен и Светлето. Да си кажа нямам никакви оплаквания. Лесно стигаме до консенсус и си помагаме. Кати каза, че ще имаме съквартирантка от Италия, която успях да видя за малко, докато оглеждаше квартирата. Симпатяга е и изглежда разбрана.

Квартирата е хубава. По-добра от тази в която живея в България. Живеем на втория етаж, а покрива е над нас. Има отделна стая за всеки. Леглото е почти моя размер, като легна краката ми се подават съвсем малко. Има газова печка, хладилник, телевизор ... . Светлето усилено готви, а аз помагам при подготовката ( белих картофи и требих ориз ). Има дневна и нещо като хол. Терасата ни е точно над нас, тоест на покрива. Там е пералнята и бойлера. Покрива е доста голям и мислим да направим някое купонче на него.

Имаме си метро до университета, което е много удобно, защото разстоянието до там е 8 километра. Понеже сме под 25 годишна възраст имаме право на карти за намаление, които си и направихме. За тази цел се наложи да вкараме в действие езика на тялото. Момчето, което ни оформи документите подходи с респект и търпение към нас, докато се маймуняхме :)

Ходихме до университета. Доволен съм от видяното. Качвам няколко снимки и клипче на едни зли патки, които срещнахме в изкуственото езеро на университета.

Много се радвам, защото открих добра баскетболна площадка на около 200 метра от квартирата. Вече ходих два пъти. Харесахме се с момчетата и ме приеха в тяхното общество. Повечето от хората с които играя са чернокожи и говорят испански или каталунски, още не знам. Добре че има един пич Иифан, които е от САЩ и говори испански и английски. И така мисля да поддържам форма и да разтоварвам на това това игрище.

Имаме проблеми с интернета и казахме на Кати да ни пусне. Само Светлето хваща някакъв безжичен, защото антената на лаптопа и е много яка. Има случаи в които обаче не може да се хване и ходим на ето това място.

Времето тук е променливо. Някой дни са дъждовни, а други слънчеви, но температурите ми харесват. Въздуха е малко влажен, защото сме на остров.

Забелязват се много коли, които са ударени или номерата им са смачкани. Изглежда тук много не им пука за колите им. Разбрах че номерата са намачкани защото няма достатъчно място за паркиране и колите се „целуват“ докато паркират. Така че ако някой тенекеджия чете това, да стяга куфарите и да идва да прави $$$ :)

Ето малко клипчета от разходките из Палма.

Да си призная все още не ми е мъчно за дома. Доста е рано за такова нещо, но постоянно се чудя какво ли става в България. За това често чета и гледам новини онлайн.

Мисля че това е най-важното. Опаааааа и да не забравя, да кажа на Стефан( stv ) и Роман, че не си пилея времето тука, а напредвам с книгата Object-Oriented JavaScript. Ако искат може да ме изпитат ;)

Е утре започва програмата. Ще се срещна с останалите еразмуси и ще видим какво ще правим за напред. До скоро.

И така ето че дойде момента в който ще летя за „острова с палмичките“.

Провокиран от възможността да сбъдна детска мечта, породена от едно филмче за това приказно място. Когато чух, че има студентски програми до „Палма“ веднага наострих уши и в главата ми се появи картина в която съм на плажа, държа коктейл в ръка и гледам морето.

Не си мислете, че да заминете става толкова лесно. Сигурно съм направил пътека и съм изтъркал няколко чифта кецове от разкарване по 3-ти корпус, ректората, разни банки и здравни каси и т.н.

И така ако имате мераци да ходите по програма Еразъм, купувайте няколко чифта обувки и започвайте да трамбовате.

Разбира се освен плажовете и купоните ще трябва да се ходи на лекции и да се учи ( от време на време ). Ще понауча и малко испански, защото да си призная въобще не отбирам. Ще се запозная с нови хора и ще се пазя от българи :)

Имам и други планове, но за тях ще разберете в последствие. Всъщност мисля, че вече се досещате какво става. Това е новият ми БЛОГ в който ще споделям за премеждията си в „Палма“. Някой от вас вече се чели този за САЩ. Този обаче ще бъде малко по различен. Ще имам повече време да го поддържам и няма да има толкова цензора :) Както и преди идеята е да разбирате какво става с мен и да не се налага да обяснявам едно и също нещо по няколко пъти.

И така ето го моето малко бягство. Ако ме бяхте питали, защо заминавам за „Палма“, сигурно щях да ви кажа „ще поуча малко и ще видя свят“. Сега бих добавил „да избягам за малко“. Положението в България не е безнадеждно, но за мене е нужно да се махна за малко. Да мога да погледна положението от друг ъгъл, да си почина и да се върна с нови сили.

Аз изчезвам за най-малко 3 месеца. Трябва да се върна към средата на май. Тъкмо студената вълна ще е подминала България. Хайде хора аз отлитам. Мисля да си подаря лято през зимата.

А това го пише на опаковката на самолетния ми билет :)

Лека зима! Аз мисля да ви топля със снимки от „Палма и още публикации.

Обичам ви {}{}{}

Лятото на 2008г.

И така …. не съм писал скоро, но за всичко си има обяснение. От близо месец ежедневието ми е следното: - Работа - Сън - Работа - Сън ………… и от време се появявам в Skype

В момента работя на две места: - Смитс Медикъл - Uno Chicago Grill

В Смитс Медикъл нещата са монотонни. Работя нощно време от 23:00 до 7:00. Чистя офиси и изхвърлям кашони. Веднъж се случи да чистя работната площадка, понеже човека който я чисти не дойде на работа. Не знам какво съм направил, но цяла седмица се говореше за това колко невероятно съм бил очистил. Хора които виждах за първи път ме питаха “Ти ли си момчето което е очистило …. ”. Не знам защо бяха толкова впечатлени, може би защото никой до сега не ми беше показвал как се чисти и аз си чистих както си знам.

Освен офисите, посещавам още няколко места във фабриката. - Склада - И площадката за пакетирване

Лятото на 2008г.

Бях писал че сме намислили нещо за 3 – ти и 4 – ти Юли. Е плановете се осъществиха и то на 100%. На 3 – ти ходихме до увеселителен парк на 80 мили от градчето където живеем. Бяхме си наели кола и успяхме да се съберем всичките 6 човека. За който не знае американските коли са много големи.

По пътя имахме няколко забавни случки. Едната беше когато направихме почивка на една отбивка от магистралата. Седнахме да хапнем по нещо в Мак Донълдс и си поръчахме Мак Мъфин с яйца. Николай си поръча последен и не знам какво е казал на касиерката но тя му даде English Мак Мъфин, което представлява разрязана питка препечена по средата. Аз първоначално като видях това недоумявах какво става и му грабнах подноса и тръгнах да се разправям. Не можех да повярвам че може да ти дадат препечена питка за 1.29$, като питката с месо струваше по евтино. Както и да е момчетата бързо се осъзнаха и ме спряха на време. Много ми се смяха. Сигурно ако бях стигнал до персонала щеше да е още по смешно ( с моя развален английски ).