Така се случи, че „Проблемът с комарите и други истории” беше първият филм на Андрей Паунов, който гледах. Тогава идеята, че да ходиш сам на кино е далеч по-яко, тепърва прохождаше в главата ми. Зарадвах едно момиче на опашката с моя екстра билет и потънах на втория ред в кино Люмиер с билково чайче и без очаквания.
После ме връхлетя една приказка, от най-тихите и бурни приказки. Не, защото и аз като дете си умирах да тичам зад камиончето, което разпръскваше отровен бял пушек против комари. Ние, децата пред блока, вярвахме, че е вълшебен.
Плясках, плясках, много плясках и на лицето ми беше цъфнала усмивка от онези глуповатите и най-щастливи усмивки. И не помня дали беше много зимна ноемврийска или много зимна мартенска вечер, но излязох от Люмиер, прегърнала всичките си жилетки, шалове и шапки…и все така глупаво си се усмихвах. Чак като стигнах НДК, осъзнах, че вали сняг и ми е студено.
Та, има и такива филми. Ярки образи се подреждат един след друг; ярки случки се случват или не се случват и историята уж сама се разказва. И го няма този, който тегли дълги черти с обобщения.
Андрей Паунов, който промени нагласата на много зрители към документалното кино с филмите си „Георги и пеперудите” и „Проблемът с комарите и други истории” ще ни зарадва само с една прожекция на новия „Момчето, което беше цар”. Утре: 15 юни 2012, 19:00ч зала 1 на НДК. Билети от eventim и нашите Оrange офиси.
Малкото щастливци, които вече успяхме да гледаме филма в рамките нa програмата на София филм фест 2012, ви обещаваме небивала атмосфера в киносалона, където прожекцията се обогати с емоциите на публиката: бурни ръкопляскания, бурни дюдюкания, бурен смях, бурно негодуване, кротко умиление…
Поданиците на нашето въображаемо царство са много и имат много истории за споделяне. Носете си чувството за хумор и помнете нещата никога не са само бели или черни. Животът е доста цветен. И има едно ГОЛЯМО японско семейство от ул.Карл Маркс, което си умира да ви попее.
