Слънчев ден в едно дъждовно лято. Улиците на Благоевград са все още тихи. От началото на студентските ентусиазъм и вълнения ни дели по-малко от месец. Ето я Дани. Топлата й усмивка би смекчила и най-свирепата гръмотевична буря. Усмихвам й се в отговор. Дани вече е част от нашия екип. Усещам трепета й. Очите й греят от радост и удовлетворение, докато ми разказва за 3-те си лета в САЩ, за местата, които е посетила, за всички полети и приключения, за новите приятели и научените уроци, за тръгванията и завръщанията. Слушам я с удоволствие и пътувам в мислите си с нея, докато говори. Ще я срещнеш в офиса ни в Благоевград. Даже малко ти завиждам (благородно, разбира се), че ще можеш да общуваш с нея по-често от мен. Ако все още не я познаваш, ще я оставя да ти се представи тук в нашите „8 въпроса“.
прочетете още »
Самолетът ми захождаше над Бостън. 1 юни 2003 г. Късна вечер. Уморена от дългото пътуване и със свито от притеснение и въодушевление сърце гледах светлините на големия град. Всичко бе ново и толкова различно, а мащабите бяха огромни – огромни коли, огромни порции храна, огромни разстояния, огромно по брой население и… видимо липсващи камари от отпадъци. На сутринта автобусът ме носеше на север от Бостън, а първото, което ме изненада, бе колко чисто и зелено е. Нямаше боклуци, не се подмятаха хартийки и бутилки, а храстите не танцуваха своя вятърен валс с кичозна премяна от найлонови торбички. Ха!
Пристигнах. Сюрпризите не закъсняха. Органичните отпадъци се събираха отделно, а за всяко върнато кенче или пластмасова бутилка получаваш 5 цента обратно. Повечето хора носеха собствени торбички, когато отиваха до супермаркета, а улиците явно имаха неподозираната способност да се самопочистват. Ха! Шок! … Еврика! Явно просто никой не хвърляше, където му падне. Прииска ми се и в България да беше толкова чисто и подредено, а съседите ми да не смятат междублоковото пространство за бойно поле, което да обстрелват от терасна засада с торби боклуци. Ех, мечти…
Мечтите обаче – макар и с различна скорост – се превръщат в реалност. Сан Франциско поде щафетата, като през април 2007 година забрани употребата на безплатни найлонови пликове в супермаркетите. Ала нерядко големите промени започват от един човек и уж локален проблем.
прочетете още »
Може би и твоето WAT лято в далечната Америка не е започнало с „Hello! How are you?“. Колегите ти сигурно са те посрещнали с фрази като „Hi five!“ или „What’s up?“ и ти е отнело известно време да разбереш какво всъщност означават те. Но в разгара на лятото най-вероятно си научил, че жаргонът е част от презокеанската култура – част, която има и своята забавна страна.
Едно от многото хубави неща обаче е, че колкото повече жаргонни думи и идиоми научаваш, толкова по-лесно е да се впишеш в обстановката. Сигурни сме, че вече си научил много нови изрази от някой колега, приятел или съквартирант и си започнал да ги използваш в ежедневието си. Доста вероятно е обаче част от тези попълнения в речника ти да не са от книжовния английски език и усвояването им да ти е оставило забавни спомени от комични (надяваме се) ситуации от типа „lost in translation“ :).
прочетете още »
Лятото вече е в разгара си, а ти почти си преполовил престоя си в Страната на неограничените възможности. Успял си да се докоснеш до американската култура и начин на живот, а като посланик на нашата страна те също са се докоснали до теб.
Както знаеш, след няколко дни предстои най-големият американски празник – 4-ти юли или Денят на независимостта. Цялата страна вече е завладяна от предпразнична треска, скоро държавните институции ще затворят врати, а всички хотели и увеселителни паркове ще бъдат препълнени с туристи. Ето защо и ти може би ще си максимално ангажиран с работа. Аз обаче искам да ти дам един съвет: празнувай и ти, колкото и уморен да си след работната си смяна! Само така ще усетиш истински, че си в Съединените американски щати.
прочетете още »
Добре дошъл във Вирджиния бийч, щат Вирджиния!
След дългата организация на настоящото лято вече си при своя работодател, настанил си се в квартирата си, запознал си се със съквартирантите си, може би дори си успял и да пообиколиш и разгледаш града. А знаеш ли, че местната общност има специална програма за студентите, които идват на Work and Travel? Да, точно така – жителите на курорта организират културни събития, барбекю, опознавателни срещи и еднодневни екскурзии за участниците в най-популярната програма за културен обмен. Хората, стоящи зад тези прекрасни инициативи, са обединени във Virginia Beach International Student Outreach Program (VBISOP).
Ето какво са ти подготвили те за лятото на 2014 година.
Виза – checked. Самолетен билет – checked. DS2019 – checked. Работна оферта – checked. Телефон – checked. Куфар – checked. Еуфория – checked. Притеснение – checked.
Летище. Регистрация. Отвеждане към самолета. Полет. Кацане. Граничен контрол. Багаж. Часова разлика. Автобус. Настаняване и нормален сън. Най-сетне! Вече познат безкраен миг, нали? Трескаво преживяваме заминаването и пристигането. Място за случки извън плана за идеалното пътуване към Голямото Ново няма.
Всяка година хиляди студенти от цял свят участват в Work and Travel, без да се сблъскат с какъвто и да е проблем. Факт е обаче, че съществуват и обстоятелства, които няма как да предвидиш. Тук идва и моята задача – да ти дам съвет как да подходиш адекватно при създала се такава ситуация.
Запомни едно. Какъвто и проблем да възникне по време на твоето пътуване, запази спокойствие и тази страница! Решение има!
Както обещах в предишната статия, ето го и продължението на пътешествията ми из Съединените американски щати.
Да разгледаш Ню Йорк за един ден е предизвикателство. Всъщност е невъзможно, но се постарахме за малкото време в града да посетим поне основните му забележителности. Първо се качихме на Empire State Building – да погледнеш от високо центъра на световната икономика си заслужава. След това продължихме с рокфелер площад, там имахме малко време за снимки. От там тръгнахме по 42-ра улица, която води до 5-те кюшета на Манхатън „Тtimes Squire“. Трябва да поседнеш на емблематичните Червени стълби, за миг да се почувстваш част от това не до там голямо място, събрало милиони жители.
прочетете още »
Един Work and Travel студент намира мишка в кухнята на къщата, която е наел. Ужасен тича при хазяите, звъни на вратата им, хазяинът отваря и в този момент студентът осъзнава, че не знае как е мишка на английски, но все пак казва: „Hi, a-a-a-a, do you know Tom and Jerry? Well, Jerry is in my house!” За да не изживяваш и ти други вицове наживо, просто трябва да говориш английски добре.
Не един и два пъти ще чуеш, че колкото по-добър е английският ти, толкова по-успешна ще е Work and Travel програмата ти, просто защото това е самата истина. Знаейки английски добре, ще получиш по-добра работна оферта, ще можеш да реагираш при всевъзможни ситуации и ще се забавляваш пълноценно. И не оставяй този въпрос за последния момент – започни още сега:
прочетете още »
Поредното WAT лято за мен започна с подписването на 24 страници договор в офиса на Orange в град Пловдив. Подобен обем звучи стряскащо в началото, но от собствен опит знам, че е предимство, защото всичко е ясно регламентирано.
Неусетно дойде времето за Job Fair-а и трябваше да ходя в София. „Job-Fair ли…?! Пак митинг, опашки, ще трябва да чакам цял ден…” – помислих си аз. Отидох в София в хотела, където трябваше да се провеждат интервютата за работа, но картинката беше различна. Нямаше тълпа от студенти, които чакат… В един момент помислих, че съм объркал мястото, защото беше много спокойно. Качих се на втория етаж и намерих залата. Всеки студент имаше предварително насрочен час за интервю с работодателя. Бях готов за 15 минути, а още на същия ден получих имейл с одобрена работна оферта от Holland America Princess в Denali National Park.
прочетете още »
Аз съм Роси. От един месец работя в офиса на Orange в Студентски град. През лятото на 2013 година ходих на бригада и работих за High Sierra Pools. Бях в Rockville, щат Мериленд. Градчето е много приятно за живеене, спокойно е и е много красиво. Не е голямо и има удобни автобуси, с които можете да отидете до някой мол или супермаркет. От Роквил можете да стигнете до столицата Вашингтон с метро и пътуването отнема само 30 минути. Аз ходих няколко пъти – разгледах всички музеи, видях Белия дом, Капитолия, мемориала Линкълн и още много неща. Столицата е интересна и интригуваща – ако ходите в САЩ, горещо ви препоръчвам да я посетите!
прочетете още »
