Ето че решението е взето – вече официално си WAT участник. Запознал си се с нас – твоите консултанти, навил си още 1-2 приятели да се включат с теб, даже и паспортът ти е почти готов. Сега идва времето да си отговориш на един много важен въпрос: накъде ще поемеш. Дали да избереш дивата (и май не толкова студена) Аляска, или оживеното Източно крайбрежие, а може би Калифорния – само на една крачка от Лас Вегас и Холивуд. Изборът наистина е труден.
Като че ли не беше толкова отдавна, когато и аз се изправих пред това решение – преди точно 2 години. Спрях се на нещо по средата – в буквален и преносен смисъл. Mount Olympus в Wisconsin Dells.
Mt. Olympus е увеселителен парк със 7 скоростни влакчета, 37 водни пързалки и 9 картинг писти. Решението дойде от самосебе си, без много-много да му мисля. Това, което ме грабна в офертата, беше, че градът е малък, но в същото време има адски много увеселителни и водни паркове и привлича много туристи. И така се получава 2 в 1 – малък град, но много общуване с американци, което беше и моята идея. След fair-a през декември вече имах подписана работна оферта. Оставаха ми само визовото интервю и заминаването.
Пристигнах в Чикаго на 27 май миналата година – беше ужасно горещ ден. Малко по-късно вече се намирах в самия парк, където американският дух ме завладя напълно. При настаняването нямаше куп документи за попълване, нито намусени лелки и препращане от гише на гише. Май вече наистина не бях в България.
На следващия ден започнах работа като Ride Attendant. Това е човекът, който настанява посетителите на парка в атракционите, следи дали коланите им са закопчани и пуска влакчетата. Наистина страхотна позиция, ако искаш както да се върнеш вкъщи със спестявания, така и да си подобриш английския, защото общо взето целият ти ден преминава в общуване с клиенти. Единственото, което се очаква от теб, е да бъдеш много усмихнат. Все пак ти си лицето на парка, а и общуването с хора винаги е по-приятно, когато си приятелски настроен.
Mount Olympus не е като другите увеселителни паркове. Това е семеен парк, създаден от бащата на настоящия собственик. На друго място човек не би имал възможност да се размине с „шефа”, който ще го поздрави приятелски. За мен лично това беше една от най-хубавите страни на работата в парка. А и идеята да започвам работния ден с едно кръгче на Hades 360 страшно ми допадаше.
Но моето лято, както и при всички останали, не беше само работа в парка и се оказва доста трудно да побера всичките си преживявания в няколко параграфа. В началото на лятото, разбира се, нямаше чак толкова работа, но това пък ми даде възможност да разгледам и опозная града. Wisconsin Dells не е от онези градове, които можем да наречем космополитни. Точно обратното – това е малко градче, но с много възможности за развлечения. Top Secret, Timbavati Wildlife Park, Jet Boats, Ripley’s Believe It or Not! Museum са само част от нещата, които трябва да видиш, докато си там. А фактът, че можеш да го направиш само срещу $15, говори сам за себе си. Местната администрация се е погрижила всички WAT студенти да получат специална карта, която служи като билет за над 50 атракции в града. Само срещу $15! Това се казва Cultural Exchange! А и да живееш в малък град си има и доста предимства. Освен че е по-лесно да спестяваш, придвижването от единия край на града до другия ти отнема не повече от 30 мин с кола.
След средата на лятото вече всички бяхме заделили известна сума пари и беше ред на едно кратко пътуване из страната. Макар че „кратко пътуване” не се съчетава много добре със 17 часа път във всяка посока, за мен то изглеждаше като един миг. Вълнението, което те обзема, когато си на път да видиш Ниагарския водопад, просто не те оставя да мислиш за разстоянието. За съжаление, в разгара на лятото, нямаше как да отсъстваме от парка за повече от 3 дни, но пък за сметка на това всички си обещахме да се върнем пак за по-дълго. Наистина си заслужава!
Дойде ред и на Чикаго – неизменната последна спирка за всеки студент, работил в Делс! Това е най-красивият и страхотен град, в който съм била. Не мога, а и не искам да събера всичките си впечатления от него в едно изречение. Чикаго трябва да се види и да се преживее. Затова не чакай! После може да е късно.
Тагове: Mt. Olympus, orange, USA, WAT, Wisconsin Dells, work and travel, Америка, пътуване, сащ, студентска бригада
