Авторски архив: Калина Антонова


Казвам се Джорджия и преди година бях убедена в това, което искам да уча, но се лутах между няколко страни, сред които Холандия, Англия и Италия.

Днес куфарите ми са почти затворени и след по-малко от десет дни ще нося дебели пуловери и гумени ботуши в Бристол, Англия, ще закусвам от сладкиша с банани в кафето до новата ми квартира и ще ходя на лекции въпреки проливния дъжд или по-скоро – в неговата компания.

Не знам обаче дали тези приятни картини щяха да са реалност, ако не бях отишла на едно изложение за университети, на което се запознах с Калина Антонова от Orange. Въпреки че съм от хората, които ровят в интернет докато не намерят скъпоценни камъни, оказа се, че заедно с моята консултантка Калина намерихме най-ценните за мен такива. След безброй мейли със списъци от университети, след няколко срещи, в които задавах въпросите си по няколко пъти (от вълнението се забравя) и търпението от страна на Калина, аз най-сетне поех на експедиция до Правилната квартира.

Върнах се още по-развълнувана и ето защо:

Това е една от сградите на университета, която щом видях за първи път, реших, че няма как да не бъда сериозен студент и че просто в такава сграда човек става отдаден на това, което върши. По същия начин се чувствах и когато продължих да обикалям из университетската част на града. От малките къщи на отделните факултети, до големите сгради-замъци, в които студенти от различни държави и континенти се дипломират всяка година.

IMAG6704

Една от причините да избера Univeristy of Bristol е, че за следването си търсех истински международна и приемаща среда, аз обичам да изследвам хората, да задавам въпроси и да разговарям с хора, които също опознават живота. Още първата ми вечер в Бристол отидох на една дискусия организирана от The Young People’s Festival of Ideas, където имаше студенти от цял свят, които говореха за опита си, амбициите си и слабите си моменти с такава увереност, че без да искам си представих как след година-две водя такива разговори с нови близки хора и аз.

Докато пиша този текст, си мисля колко такива текстове и аз прочетох, преди да реша къде искам да уча, кой да ми помага и как да се случат нещата. Спомням си как на моменти изпадах в паника – а ако никъде не ме приемат? Ако изпусна сроковете за заем или квартира? С риск да звуча като от реклама – благодарение на Калина Антонова тези паники намаляха значително до единствената постоянна – ще си събера ли багажа в 3 куфара (spoiler – не, купих си четвърти и се успокоих). Благодарение на Калина, когато приятелите ми, също заминаващи, също стресирани от изпити и родители, ме питаха – подаде ли документите, намери ли това и онова, аз винаги спокойно и с вътрешна усмивка казвах – не го правя сама, не съм сама.

Това за мен беше и е взаимоотношението с Orange – помощ, подкрепа и сигурност, благодарение на които спях по-спокойно последните месеци и благодарение на които след седмица започвам да живея по моите правила, представи и стремежи.

Калина, наистина благодаря!

П.С. – за хора, които като мен искат от студентския град не само учене и купони, а и културен живот, елате в Бристол, тук той извира от всеки ъгъл. Същото важи за политическия живот, хората са истински заинтересовани и отстояващи правата си.

IMAG6395 IMAG6445 IMAG6464 IMAG6547 IMAG6743

Parlez-vous français? Аз не мога да се похваля с добри познания по най-мелодичния според мен език, но си обещах да поправя този пропуск. Да, мога да си поръчам кроасан и кафе, но колко по-истинско би било да можех да се наслаждавам на езиковата красота на Юго или на провокативния Мишел Уелбек в оригинал, да разбирам лесно песните на ZAZ, или да си купя книга за богатствата на Лувъра на френски. Je Veux, пее ZAZ. Ще опитам да пея с нея. А вие? Parlez-vous français? Ако отговорът е отрицателен или незадоволителен, следващите редове са за вас.

paris-french-language-school

прочетете още »