Какво се крие зад класациите на университетите? (част I)

За Orange, Образование в чужбина 2014/10/16

Кой университет да избера?

Как мога да съм сигурен, че правя правилния избор?

Какъв е рейтингът на университета, където планирам да продължа образованието си?

Това са част от въпросите, които повечето кандидат-студенти си задават преди да започнат подготовката на документите си. Затова не е изненадващо, че една от първите отправни точки са университетските класации.

 

Какво обаче се случва, когато отворим например Times Higher Education Ranking или Guardian University League Table? Виждаме дълъг списък, понякога с повече от 100 университета, познати и не чак толкова имена и комбинация от критерии, които не винаги дават бърз отговор на въпросите, с които започнахме самото разглеждане на рейтинга.

С конкретен университет предвид, лесно можем да се ориентираме за позицията му и да видим до колко студентите са удовлетворени от преподаването и специалността, успели ли са да се реализират професионално след завършване, до каква степен университетът развива изследователската си дейност, какво е сътрудничеството му с други университети и други. Почти инстинктивно започваме да сравняваме и да подреждаме списък от образователни институции, до които да пуснем своите документи. Но тук е и мястото, където се срещаме с основния въпрос – какво всъщност се крие зад университетските класации и как да ги разчетем правилно?

 

Географски обхват

За да намерим вярната посока в разнообразието от университетски класации, можем да започнем прегледа от техния географски обхват. Международните класации като Times Higher Education Ranking, QS World University Rankings, Academic Ranking of World Universities (ARWU) и много други подреждат университети от цял свят според определени критерии. Един такъв преглед дава възможност да се запознаем с водещите университети на глобално ниво и да сравним представянето на различните образователни дестинации. Разглеждайки например QS класацията за 2013 г. разбираме, че САЩ и Великобритания доминират челните позиции, следвани от Австралия, Канада и Швейцария.

Често обаче кандидат-студентите са с вече изградена представа за дестинацията, от която се интересуват, и по тази причина логичната следваща стъпка е да разгледаме внимателно и рейтингите на университетите в национален план. В този случай на помощ идват класации като Guardian University League Table (Великобритания), Keuzegids (Холандия) или CHE ExcellenceRanking (Германия).

Предимство на международните класации е възможността да направим съпоставка между няколко университета, когато плановете ни включват кандидатстване в различни държави или основен критерий ни е отличната международна репутация на образователната институция. Ако все пак мислим за образование в рамките на една държава, то подходящо е да разгледаме националните класации. Обаче какво точно намираме там?

 

Общ план или конкретна специалност

Голяма част от университетските класации предлагат както общ преглед на участващите университети, така и подредба според конкретна специалност или тематична област. Това е интересна възможност, от която кандидат-студентите трябва задължително да се възползват. Повечето университети предлагат огромно разнообразие от образователни програми и благодарение на редица фактори във времето са се превърнали в лидери в една или няколко конкретни области.

Например University of Sunderland във Великобритания заема 77-мо място в общата класация на Guardian, но ако се интересуваме от специалност в сферата на туризма и хотелиерството се оказва, че този университет е класиран на престижното 4-то място. Това определено говори за опит и висок стандарт в преподаването и би трябвало да постави тази образователна институция във всеки списък с потенциални места за кандидатстване. Ала кои точно критерии са довели до това четвърто място за University of Sunderland?

Отговор на този въпрос, както и още интересни подробности, очаквайте във втората част на статията.

Тагове: , , , , , ,