12! Кога разбираш, че една фирма е на 12? Когато мислиш за нея като пулсиращо същество с много сърца; като клуб с доживотна членска карта; като другото ти семейство.
12 е, когато осъзнаеш, че през годините Orange те е срещнал с хиляди скъпи хора. 12 е зародилите се десетки безценни приятелства и познанства.
12 е, когато някой човек от екипа предприеме нова стъпка в живота си и започне нова работа, а всичките му вече стари колеги се вълнуват и чакат да се обади да разкаже как е минал първият ден. А той ги изненадва и направо идва в края на деня да ги види, защото му липсват. 12 са топли прегръдки.
12 е, когато си отишъл в събота сутрин на Карнеги да довършиш нещо и неусетно става 11 вечерта и ти си казваш хайде още много малко и тогава пристига подкрепление от Васко, който да поеме работата през нощта, за да може неделята да е само за ски.
12 е когато още помниш рождените дати на участници отпреди 7 години.
12 е, когато сте се провалили с кексчетата за рождения ден, но взаимно се окуражавате, докато размазвате най-безумната глазура върху 506 мъфина. 12 е, когато Мими от Варна се обажда съпричастна и те разсмива.
12 е, когато навън вали проливен дъжд, а ти спонтанно увличаш скучаещи участници да правите парашутисти от пластелин.
12 е когато можеш да помолиш шефа си да ти изреже 40 звездички от картон за новата инсталация на витрината.
12 е, когато Деси Арнаудова подбира музиката на Фр. Нансен.
12 е, когато в куриерските пратки между офисите в различните градове циркулират малки подаръчета.
12 е, когато отлагаш да си смениш местоположението на бюрото с месеци, защото си свикнал да се подритвате с Адриан маса срещу маса.
12 е когато всички работите със слушалки, вдъхновени от силна музика и имате навик да махате с ръце, като искате да си кажете нещо.
12 е когато някой ти остави рисунка с цветни моливи на бюрото за добро настроение.
12 е, когато знаеш че дали ще се озовеш в Търново, Варна или Пловдив, ще си бъдеш у дома.
12 е, когато си се раздал на park live снощи и колегите ти не питат, а ти подсигуряват кътче и тишина, където да полегнеш необезпокояван за няколко часа.
12 е, когато Иво стане в 5, за да изпържи мекички за 12 души в офиса на Васил Левски.
12 е, когато помолиш шефа си да използваш офиса 6 месеца след работа за курс по нидерландски и знаеш, че няма да ти откаже.
12 е, когато отидеш да си върнеш надвнесените данъци от една вълшебна зима в САЩ и останеш в Orange 8 години
12 е това и много други неща
