Запознайте се с Огнян – един от участниците ни в играта Стани посланик на Air France/KLM. Това е неговият разказ за пътуването му с холандската авиокомпания и началото на приключението Work and Travel.
„И така…беше нощта на 3ти май, пролет Божия 2015та. Времето беше дошло. След 6-месечни препятсвия, падения и възходи най-сетне заветната цел бе постигната – след 2 часа поемахме по пътя към Амстердам, а от там – към САЩ (тук е мястото да вметна, че далеч не смятам държавата за някаква обетована земя, но всяко едно пътуване на 10 000 км разстояние по логични причини си е нещо, за което да мислиш и да чакаш).
Когато стигнах до сградата на летището успях да видя моите бойни другари, Мартин и Божидар в далечината. Вече бяха чекирали багажа си. Дори не ме бяха изчакали…нищо, сестра ми вече е летяла два пъти и ми показа какво трябва да направя.
След сбогувания и тем подобни се качихме на ескалаторите и от там към самолета. След щателно претърсване и сваляне на всичко метално, дори и колана на панталона, което причини голямо неудобство поне на мен, се добрахме до самолета. И така, за първи път в живота ми щях да летя със самолет. Нямах представа какво да очаквам.
Странно беше чувството, когато се издигнахме над земята. Цяла София беше под нас, а скоро и част от Стара планина. Видях заснежени върхове, до които бях достигал с мъки на километър под мен. А след това, още преди да сме стигнали Сърбия, дойдоха облаците. Облаци. Облаци. Тъпо – имах илюзии, че ще видя половин Европа плюс Алпите под мен. Нищо. На връщане.
Тъй като пътувахме с KLM кацнахме в Холандия. Кацането в Амстердам разкри интересна гледка – тези холандци наистина имат много, ама много вода. И канали. След едночасовия престой на холандска земя (даже не знам дали се води такава строго юридически) се прехвърлихме на самолета към Salt Lake City. При излитането му се разкри гледка към Амстердам и Атлантическия океан. И след това всичко изчезна. И така 10 часа. Някои хора ме питат дали е страшно, дали е красиво – ще отговоря – нито едно от двете. “Шумящата кабина” е много удобна, от време на време усмихнати госпожи/ци ти носят напитки и храна (и то точно, когато огладняваш!) и след 10 часа пристигаш. Аз имах късмета да седя до един симпатичен холандец, с който говорихме за всякакви неща – от неадекватната политика на Гърция до проблема с ромите. Беше интересно.
Честно да си кажа, очаквах че ще летим право на запад и ще прекосим целите Щати. Можете да си представите учудването ми, когато включих монитора пред мен (да, всяка седалка си има такъв) и видях, че се намираме над ГРЕНЛАНДИЯ! Очевидно самолетите не летят по права линия по най-близкия маршрут, както аз си представях. Нищо. Урок научен.
И ето че се спускаме над Salt Lake City (от север). Виждам през прозореците голямото солено езеро, но по-важно – виждам планините със снежните им върхове! Там ще обикалям идното лято (стига да намеря с кого). Но първо трябва да се приземим. И това не беше проблем, както и първия път.
Сега вече слизаме от самолета и минаваме през поредицата от проверки, за да бъдем посрещнати от буря. Е, ако се вярва на тия приказки, поне ще ни върви по вода!“
Тагове: Air France, disneyland, KLM, travel, work and travel, студентска бригада
