На гости в блога: Калина Милева по пътя на предизвикателството „Учене в чужбина“

Образование в чужбина 2017/12/12

ОБРАТНО

DSC_0381Здравейте, бъдещи студенти! Аз съм Калина и с безценната помощ на Ориндж вече трети месец съм студентка в The University of Sheffield. Шефийлд е един доста ветровит, но спокоен и очарователен град, намиращ се в подножието на красивия Национален парк Peak District. Шефийлдският университет има богата история, предпочитан от много млади хора заради възможностите, които предлага и престижа, който притежава. Избрах този университет, защото курсът по специалността, която изучавам тук, е един от най-високо оценяваните в цялата страна и заради силните му връзки с Източна Азия.

А сега ще ви разкажа как моята история с Ориндж започна и как заедно с тях започнах да изграждам крилете на своето бъдеще.

Осъзнавам колко е трудно за всеки един млад човек да направи избора да замине в чужбина с надеждата да получи по-добро и качествено образование в далечен университет. И повярвайте ми, ще се колебаете дали сте направили правилната крачка всеки ден, всяка минута. Да, може би ще е трудно, ще е тежко, дори смазващо понякога, но ако цял живот сте се учили първо да вървите, а после да тичате, е, тук още от първия ден летенето ще стане ваш навик.

За първи път стъпих в офиса на Ориндж в София преди около 3 години, в търсене на пътя, по който да поема след завършването на гимназията. Първото ми впечатление беше, че целият екип беше усмихнат, топло ме поканиха и помолиха да изчакам. Затова, когато миналата година идеята, че ще започна да градя бъдещето си навън растеше в моето съзнание, реших да не чакам, а да се свържа с тях за нова среща.

 

Тайно вътре в себе си се надявах човекът, който ще ми помага най-много в този процес да е точно такъв, каквато беше Мадлен, моята консултантка-изслушващ и готов да отговори на всеки твой въпрос, работещ с мен заради моите цели и мечти, не заради нечии други интереси. Спомням си всяка една наша среща и колко по-сигурна и спокойна бях с всяка следваща. Оформяне на документи, превод, мотивационно писмо, всички стъпки от дългия процес на кандидатстване изминах заедно с нея. Чувствах се в сигурни ръце, защото тя знаеше всеки детайл, всеки краен срок и винаги ми припомняше какво и докога трябва да направя. А най-хубавото от всичко беше, че с Мадлен аз започнах да разговарям като с приятел, като с човек, на когото мога да доверя всяко свое притеснение за обучението си в чужбина.

Моите вътрешни терзания продължиха много дълго, дори повече от необходимото. Трябва да имате сериозна психика, за да издържите целия процес на обработване на данни, докато получите така чакания отговор от избрания университет. При мен нещата вървяха гладко и само в моята глава се случваха страшните неща и се водеха битки на живот и смърт. Но когато един ден отворих своя UCAS профил и видях, че университетът, в чиито сгради прекарвам по-голяма част от времето си днес, е намерил място и за мен, нещо сякаш в мен се промени и радостта ми се смеси с един явен страх от мисълта, че връщане назад вече няма.

Преди няколко месеца Великобритания ме посрещна облачна, но не толкова студена, колкото очаквах. През първата си опознавателна седмица или седмицата на новаците, както я наричат тук, откриваш за себе си неща, с които не си и предполагал, че можеш да се справиш. Разбрах, че тук първо ще започна с малките стъпки, ще се науча сама да се грижа за себе си и после малко по малко, ще доизградя крилете на гърба си. Промених се много и се научих да се гордея и с малките си постижения, онези незначителни за света неща, важни само за мен. И тези малки моменти много скоро предизвикаха у мен радостта от успеха на моята самостоятелност, на приспособяването към нещо толкова различно.

Защото да, възможностите, предоставящи се на всеки студент тук са доста по-вълнуващи от тези в България. За два месеца, аз станах презентатор в студентското ни радио, участвах в техен проект, след който имаше моя статия в студентския вестник, срещнах се с едни от най-големите имена в световната журналистика и ако не бях „приятно“ изненадана от един английски вирус, щях да отразявам протест на повече от 15,000 студенти в Лондон. Дали мога да направя това обратно в моята родина? Отговорът оставям на вас.

И не мислете, че изброявам всичко това, за да ви кажа, че обучението в България не си струва. Моето послание е, че в живота най-важно е да имаме волята да посрещнем промяната, да й се зарадваме и да се справим с нейните предизвикателства. Това научих от ценните съвети на всички в Ориндж, от цялата им подкрепа и вяра в мен. Защото няма по-голямо изпитание от раздялата със своята страна и хората в нея. Не мислете, че няма да ви липсва нищо. Казвах си, че няма да е толкова трудно с напредъка на технологиите, но ето ме днес тук, удовлетворена от ежедневните си малки победи, но копнееща просто да седне край фонтаните пред Народния театър и да съзерцава отстрани с часове.

Смело мога да кажа, че не съжалявам за своя избор и знам, че моята България е там и ме чака всеки ден. Най-ценният съвет, който искам да ви дам е никога да не забравяте страната си и да запомните, че вие не сте емигранти, избягали от нея, защото тя няма какво да ви предложи. Вие сте търсещи хора, по-любопитни за света от всеки друг, ненаситни и смели. Носете и разпръсквайте с гордост българското навсякъде, защото духът на нашия народ е уникален и единствен.

А като приятел по този стръмен път днес пак бих избрала Ориндж, защото благодарение на техните ценни съвети и професионализъм аз крача по света и с цветни бои се опитвам да създам шедьовър от своето бяло платно.

Тагове: , , ,