Така се случи, че „Проблемът с комарите и други истории” беше първият филм на Андрей Паунов, който гледах. Тогава идеята, че да ходиш сам на кино е далеч по-яко, тепърва прохождаше в главата ми. Зарадвах едно момиче на опашката с моя екстра билет и потънах на втория ред в кино Люмиер с билково чайче и без очаквания.
После ме връхлетя една приказка, от най-тихите и бурни приказки. Не, защото и аз като дете си умирах да тичам зад камиончето, което разпръскваше отровен бял пушек против комари. Ние, децата пред блока, вярвахме, че е вълшебен.
Плясках, плясках, много плясках и на лицето ми беше цъфнала усмивка от онези глуповатите и най-щастливи усмивки. И не помня дали беше много зимна ноемврийска или много зимна мартенска вечер, но излязох от Люмиер, прегърнала всичките си жилетки, шалове и шапки…и все така глупаво си се усмихвах. Чак като стигнах НДК, осъзнах, че вали сняг и ми е студено.
Та, има и такива филми. Ярки образи се подреждат един след друг; ярки случки се случват или не се случват и историята уж сама се разказва. И го няма този, който тегли дълги черти с обобщения.
Андрей Паунов, който промени нагласата на много зрители към документалното кино с филмите си „Георги и пеперудите” и „Проблемът с комарите и други истории” ще ни зарадва само с една прожекция на новия „Момчето, което беше цар”. Утре: 15 юни 2012, 19:00ч зала 1 на НДК. Билети от eventim и нашите Оrange офиси.
Малкото щастливци, които вече успяхме да гледаме филма в рамките нa програмата на София филм фест 2012, ви обещаваме небивала атмосфера в киносалона, където прожекцията се обогати с емоциите на публиката: бурни ръкопляскания, бурни дюдюкания, бурен смях, бурно негодуване, кротко умиление…
Поданиците на нашето въображаемо царство са много и имат много истории за споделяне. Носете си чувството за хумор и помнете нещата никога не са само бели или черни. Животът е доста цветен. И има едно ГОЛЯМО японско семейство от ул.Карл Маркс, което си умира да ви попее.
Извинени отсъствия само за тези от вас, които през това време ще изразяват гражданската си позиция във връзка с наскоро прокарани закони в същото това [не]въображаемо царство, в което обаче всякакви приказки винаги се случват.
Тагове: билети, кино
