Стани посланик на Air France – KLM – участник Стефан Ангелов

За Orange 2015/09/07

Стефан споделя преживяванията си по време на първото си пътуване със самолет в прекрасен разказ и видеа.

„Научих за играта Стани посланик на Air France/ KLM още преди 5 месеца и с нетърпения чаках полета да направя снимки и видео. Ще е незабравимо пътуване. Преживяването ми започва по невероятен начин. По програма трябваше да съм на летището 2 часа преди полета. Оправях си багажа и някак си съм заспал. Събудих се час и 20 мин преди полета, при което по най-бързия начин набутах оставащите дрехи, затворих куфата и отпраших към летището. За миг не съм си помислил, че ще изпусна полета, но адреналина се покачваше. Пристигнах в последната минута, бърз чек-ин и на борда.

2013-05-dsc04128

Първият полет беше с Bulgaria Air, приятен със закуска и кафе. Кацнахме благополучно в Амстердам, никога преди не съм бил в този град и ми беше интересно да разгледам цялото летище и всички магазини. Първото впечатление, което ми направи летището беше, че имаше огромен брой самолети на КЛМ, кой от кой по-голям. След разходката и бързо кафе, се запътих към изхода ми и с нетърпение търсех самолета с който ще летя. Приятел беше учил за стюард и ми разказа, че това е най-големият самолет, така че се оглеждах за нещо голямо, но след като пристигна на изхода бях просто зашеметен. Самолет на два етажа с 4 двигателя, невероятен дизайн и цветова гама, все пак синьото ми е любимият цвят. Като малък си спомням, че съм виждал сини самолети със съкращение КЛМ, но не съм мислил, че ще се возя в тях. Изумявам се как такова огромно нещо може да се вдигне във въздуха, изключително постижение на човечеството.

Ето че се качихме и на борда на КЛМ, екипът ни посрещна с добре дошли и ни настани по местата. Знаех че полетът няма да бъде кратък и не бързах да седна, вместо това разгледах самолета и направих няколко снимки. Качих се на втория етаж в бизнес класата, постоях малко, исках да разбера какво точно представлява и дали си заслужава следващия път да си доплатя за нея. Беше много просторно и добре декорирано, с по-големи монитори и повече място, имаше и питие за добре дошли, сигурно и други преференции, за които нямах време да почакам. Попитах една от стюардесите дали мога да си направя снимка с нея, но тя отказа, каза че е забранено. Въпреки това си поговорих с нея относно какво е добре да снимам и как да си изкарам добре през полета. Беше много отзивчива. Не след дълго потеглихме, видео с инструкции за сигурността – казах си слава богу, че са спрели да мъчат стюардите да казват и правят едно и също всеки полет. Мониторът ми се видя доста мултифункционален, веднага взех дистанционното и започнах да го разучавам. Преминах от музика, филми, игри, към приложения и информация за храната, полета и много други. Определено с такава техника няма как да скучаеш, колкото и дълъг да ти е полета.

 

Ето го и първия кетъринг с напитка, алкохолна или безалкохолна. След това беше ред на обяда. След 20 мин. дойде кафето и чая. Направи ми впечатление, че се бяха погрижили за всичко предварително от това да е добре сервирано в стила на Холандия до това да е много практично и вкусно. Забравих да спомена, че при самото излитане ни снабдиха и със слушалки КЛМ. Изненадващо бяха много удобни. Тъкмо си пуснах релаксираща музика и се онесох и пак доставка на сладолед. Как да откаже човек такова изкушение.

Самолетът беше голям 45 реда на повечето от тях по 10 седалки. Имаше удобни възглавнички и оделца за завиване, да се насладим още повече на полета- добре че бяха те, тъй като си беше студеничко. Минаха 3-4 часа прочетох си всички емейли и упътвания от Orange, за това какво предстои да направя в Щатите. Въпреки, че не бях до прозореца, често се разхождах из самолета да се раздвижа и гледах през прозорците на аварийните изходи, имаше много пространство и гледката беше уникална.

Да видиш тези големи крила, които имаш чуството че всеки момент ще се счупят, виждайки как се огъват, с четирите огромни двигателя под тях. Беше изумително как се реехме в облаците с този гигант. Бях в очакване на следващото хапване преди кацане и реших да напиша тези редове.

Ето вече кацнахме успешно и с това започва следващото ми приключение, наречено Америка!“

Тагове: , , , ,