Една година и половина – толкова време мина, откакто, леко изплашена, но много ентусиазирана, се впуснах в предизвикателството, наречено WAT. И всеки ден оттогава се радвам, че го направих, че си създадох толкова много прекрасни спомени, че придобих много опит и не на последно място, че намерих страхотни приятели. Но… нека не ставам досадно-носталгична, а да премина към нещо, което съм сигурна, че ще бъде полезно, а надявам се и интересно за вас. И така, едно кратичко резюме на „До Аляска и назад”.
Най-сложните въпроси пред всеки участник в WAT са „Къде да отида?” и „За кого да работя?” Е, аз бях сигурна, че искам да отида в Аляска, но по втория въпрос нямах никаква идея и просто се оставих „в ръцете” на моите Orange консултанти.
Работодателят, който заедно с тях избрахме, беше Fountainhead Development – хотелска верига, съставена от 4 хотела във Fairbanks, AK. Мога съвсем спокойно да кажа, че това е един изключително загрижен работодател, който е идеален за хора (като мен тогава), които отиват на бригада за първи път, а още повече – отиват сами. Няма да лъжа, че полетът до Аляска минава бързо и не си изморен след това – напротив, 3 дни ти се иска да не мърдаш от леглото. Но пък Fountainhead доста добре се погрижиха за това да съм достатъчно отпочинала, преди да започна работа.
Според инструкциите, които бях получила предварително, трябваше да се обадя, когато съм на летището във Fairbanks, за да дойдат да ме вземат. Пристигнах някъде около полунощ и 10 минути, след като звъннах, бусчето пристигна, посрещна ме изключително усмихнат и мил шофьор и потеглихме. Аз мислех, че ме води към осигурения хаузинг, в който щях да живея цялото лято, но… бях много приятно изненадана, когато ме закара в най-големия от хотелите им и ме настаниха там за 3 вечери. Дори ме закараха през нощта до най-близкия денонощен магазин, защото попитах къде мога да намеря такъв и служителите бяха изключително притеснени да ме пуснат самичка да обикалям и да го търся, тъй като не познавам района. На следващия ден оформихме всички документи. Единственото, което не беше ясно преди пристигането ми, беше в кой от четирите хотела ще работя, но тогава и това беше определено. След това ни закараха до Social security службата, за да си подадем документите и там, заведоха ни и до медицинската служба, за да ни направят тестове за наркотици (едно от изискванията на този работодател е drug free environment). Така за един ден приключихме с организационните неща, след това още 2 дни ме оставиха да си почина на удобно в хотела и чак тогава ме закараха в къщата, в която живях през лятото. Работих в Sophie Station Hotel като housekeeper.
Sophie Station имаше собствена къща точно зад хотела за чуждестранните служители (всички я наричаха the Cabin, ние и викахме накратко Кабината – ех, горката… добре, че не може да говори :) ). Условията в Кабината бяха нормални (все пак не можем да искаме 5-звезден лукс, но пък беше по-добре, отколкото аз очаквах) – 3 спални, напълно оборудвана кухня, всекидневна. Имаше всичко необходимо и най-вече беше много топло и приятно. Там живеехме само българи. Работата не беше трудна, всички се справяхме много добре, получавахме предостатъчно часове, overtime, бонус в края на сезона. Заплащането беше редовно, без нито ден закъснение – всеки втори петък (хубави петъци бяха…). Хотелът не беше близо до централната част на града (за разлика от другите 3 хотела на фирмата), но пък беше на изключително оживено и готино място, където имаше магазини, заведения, други хотели, банки (и съответно добри възможности за втора работа в района). Още първия ден с момчетата-колеги си купихме велосипеди, за да обикаляме, и това ни беше любимо среднощно занимание (през повечето време не може да се каже, че имаше нощ).
Нека разкажа малко и за Феърбанкс. Това, което вълнува всеки, е дали ще успее да си намери втора работа. Във Fairbanks това не е особено трудно, стига да имаш желание. Препоръчително е да си купиш колело, защото не е изключено и да работиш по-далечко. А с колелото е напълно задължително да имаш и дъждобран. Вярно, че лятото там е доста приятно и топло (нищо, че е Аляска), но пък като започнеше да вали… можеше да не спре и цяла седмица.
Градът никак не е малък като площ, но хубавото на всички хотели на Fountainhead е, че са разположени на доста оживени места и имаше наблизо големи хранителни магазин. На 5 минути от нашия хотел се намираше един от най-големите супермаркети – Fred Meyer, доста приятен и евтин супермаркет, в който има всичко: от игла за шиене до мебели, техника и градинско обзавеждане. В района на останалите 3 хотела от веригата имаше още един Fred Meyer и Wallmart, „мол” (в Аляска разбирането за мол е малко по-различно от нашето :) ), магазини за дрехи, книжарници, дискотека. Места за забавление няма кой знае колко много, но пък има къде да пътувате и какво да видите в Аляска – близо до Fairbanks се намира градчето North Pole, където има къща на Дядо Коледа. Наблизо са също Chena Hot Springs, а невероятният Denali Park е на около 4 часа път с влак или около 3 часа с кола (и определено си заслужава да бъде посетен).
Ако някой ви каже, че в Америка храната е отвратителна, вярвайте му само наполовина. Ако се храните в заведенията за бързо хранене – да, така е. Ала в супермаркетите има всякакви продукти за абсолютно всеки вкус. Стига да се справяте с готвенето, можете да си хапвате най-различни български или каквито и да било манджички, и то не особено скъпо. Можете да откриете дори Bulgarian yoghurt :). И един съвет – ако искате да си купувате някаква техника, направето го в Аляска, не чакайте да отидете някъде на екскурзия! Аляска е от щатите, в които няма данъци върху покупките, и затова цените са по-ниски.
Надявам се, че не ви е станало скучно и сте намерили поне малко полезна информация. А ако още се колебаете дали да изберете Аляска и този работодател, ще ви кажа, че в края на лятото имах възможност да пътувам и до Лас Вегас, и до Ню Йорк, а накрая дори имах някой и друг долар, останал по сметката ;).
И най-важното – забавлявайте се, общувайте с хората (в Аляска те са страшно мили), пътувайте, събирайте усмивки и спомени!
