Случи се в началото на зимата. Беше делничен ден, като много други преди него. Бързах към офиса, унесена в мисли. Свъсеното софийско небе не обещаваше слънчеви изживявания. Ако само знаех колко грешах в този миг!
С колегите потънахме в обичайните си задължения. Не след дълго обаче нетипично оживление в съседната стая привлече вниманието ми. Във въздуха се носеше въодушевление. Питахме се един друг какво става. Отговорът изненада всички ни – и това беше най-хубавият сюрприз, за който дори не бяхме посмели да мечтаем. Две от нашите момичета (защото всичките ни участници в студентска бригада са наши момчета и момичета), които бяха прекарали лятото в Аляска, искаха да инвестират спестяванията си в доброволческа програма – в консервационен център за морски костенурки на малко островче до Бали, Индонезия!
В главата ми като стихия се завихриха въпроси. Как така тези две момичета взеха подобно решение? Никой преди тях не бе изказвал гласно желание за участие в доброволчески проект. Какво ги подтикна? Наследява ли се желанието за добротворчество или се заразяваш с него? Ако е заразно, нека плъзне епидемия и да няма антидот!
А сега ви оставям с разказа на Лени за преживяванията и емоциите й от студентската й бригада и доброволческия проект, от който беше част. Приятно виртуално пътешествие от София до Аляска и Бали!
„Прекарах едно незабравимо и пълно с емоции и приключения лято на място толкова далеч от дома. Място, за което винаги съм мечтала, а нали мечтите са нещо недостижимо? Но не! Когато човек вярва в нещо, бори се с цената на всичко, желае го, отстоява себе си, дори и Вселената му помага да се сбъдне.
Това се случи и с мен – аз отидох в Аляска на студентска бригада и повярвах, че няма невъзможни неща. Спомените, които си създадох там за четири месеца, обиколката ми из други щати, гледките и всичко преживяно ще останат завинаги в съзнанието и сърцето ми.
„Няма нищо по-хубаво от това човек да се радва на малките неща в живота“
Аляска е място със спираща дъха природа! След работа с моята приятелка Филиз ходехме да се наслаждаваме на гледката към необятния Тих океан от едната страна, а от другата – целогодишно покритите със сняг върхове на високите планини, заобикалящи Seward. В тези съкровени моменти си говорехме колко малко е нужно на човек, за да бъде щастлив и да намери свой собствен вътрешен мир, в идеален синхрон с природата. Успях да сбъдна още една моя мечта, докато бях на тази студентска бригада – да видя Северното сияние. Една вечер, чакайки да видим сиянието, с моята приятелка си говорехме как искаме след бригадата да продължим с приключенията и пътешествията.
Следващото ни пътуване стана съвсем случайно. Тя ми звънна по телефона и ми каза, че е видяла доброволчески проект в Индонезия на остров Бали. Без никакво колебание още на следващия ден отидохме в агенцията и в рамките на две седмици всичко беше готово. Нямахме търпение да дойде моментът на заминаването ни!
Прекарахме една седмица на остров Бали. Живяхме в Убуд – най-известният занаятчийски център на Бали, където можеше да си купим всичко. Бали е абсолютното олицетворение на екзотичен остров, но е и едно от най-религиозните места на земята. Бяхме омагьосани от местната култура. Бали е известен с танците, скулптурата, рисуването и дърворезбата си, а фестивалите там са почти ежедневие. Бяхме заобиколени от обширни оризища, контрастиращи с високите действащи вулкани и непроходими джунгли. Разказаха ни, че отглеждането на ориз е едно от основните препитания за балийците – произвеждат бял, кафяв и черен ориз. Запознахме се отблизо с живота на местното население.
„Доброволчеството те изгражда като личност“
Бяхме голяма група от около 20-30 човека от цял свят, свързани от една кауза. Ежедневието ни бе разнообразно. Още първия ден отидохме в известната Monkey Forest, дом на около 600 маймуни. Беше невероятно изживяване да видим как живеят тези малки животинки в естествената им среда, да бъдем непосредствено до тях. Същата вечер се насладихме на Balenese Traditional Show. Мислех си как толкова различни хора се забавляват заедно и колко голям и шарен всъщност е светът – човек дори два живота да има, не биха му стигнали да види всичко.
През следващите дни имахме уроци по индонезийски език, часове по готвене, рисуване с пръсти и още куп интересни неща. Посетихме също най-големия и известен техен Holy Water Temple – местните, а и не само те, често ходят там, за да се помолят на боговете и да пречистят ума и тялото си със светената вода, извираща от планината. Научиха ни как се приготвят кошничките от бананово листо и бамбук за цветята, които по 60 пъти на ден всяко семейство слага пред храмовете в дворовете, пред божествата, на които се молят, и като цяло навсякъде – на скутера, което е основното превозно средство на острова, в автомобилите си, в магазините, на тротоара. Разказаха ни още как всеки месец изпълняват много важни ритуали, които се определят от фазите на луната и поради тази причина не могат да си позволят да пътуват, за да не изпуснат празниците си.
„За да бъдеш доброволец, трябва да следваш не разума, а сърцето си“
Разбира се, имахме и свободно време. Сбъднах още една мечта – да яздя слон. Това обаче далеч не е всичко. Не може човек да отиде до Бали и да не види истински вулкан, при това действащ! Посетихме селцето Кинтамани, намиращо се в подножията на планината Батур с едноименния вулкан. Насладихме се и на великолепна гледка към красиво езеро с формата на полумесец.
Преди да отпътуваме към острова, на който се реализира нашият доброволчески проект, отплавахме към друго кътче от рая – остров Нуса Лембонган. Там слънцето гали невероятни пясъчни плажове и изумителна тропическа природа, а животът изглежда безметежен.
„Доброволчеството не е работа, нито хоби, то е призвание“
Дните от първата ни седмица на това неземно място се изнизаха неусетно като пясък между пръстите. Отпътувахме с лодка до остров Нуса Пенида, където се намира консервационният център за морски костенурки. В него беше същинската ни работа като доброволци – хранене и грижа за изчезващи видове костенурки. Центърът се намира в непосредствена близост до водите на Индийския океан, затова успяхме да съчетаем работата и разходките по плажа и да се потопим в горещите води.
Това беше моят първи доброволчески проект. След него осъзнах колко е важно човек да бъде полезен, да прави добро и да дава всичко от себе си, без да очаква нищо в замяна. Изпитах удовлетворение от себе си, несравнимо с друго дотогава. Както е казала американската авторка Хелън Келър „ Доброволчеството не е работа, нито хоби, то е призвание“. И това е самата истина. За да бъдеш доброволец, трябва да следваш не разума, а сърцето си – то е това, което те води. За да бъдеш доброволец, трябва да бъдеш готов да жертваш свободното си време, но всъщност това не е жертва. Доброволчеството е нещо, което те изгражда като личност и характер, носи ти нови изживявания и безценен опит. Хората трябва да носят в себе си добротата и желанието да помагат. Няма нищо по-хубаво от това човек да се радва на малките неща от своя живот, които често в днешното забързано и сиво ежедневие забравяме.
„Доброволчеството винаги ще бъде моят пътеводител“
Това, което ми предстои в най-скоро време, е още една студентска бригада отново в Аляска, надявам се изпълнена с още повече незабравими моменти. През това време ще се стремя да създавам нови контакти, да търся сродни души с приключенски дух и да покоряваме заедно нови висоти, като доброволчеството винаги ще бъде моят пътеводител.“
