Бяхме се настанили удобно в най-друсащото микробусче, от сините, и си пълзяхме с 3 км/ч по околовръстното в петък следобед. Не непременно най-доброто решение!
И ей така от нищото ТЯ разказа за Невидимите градове.
Харесва ми, че в Исландия никой не хвърля камъни, за да не нарани невидимите хора.
Те, исландците, вярват в съществуването на тайните хора (Huldufólk) и техните градове. Дори променят градоустройствени планове; години наред отлагат строежа на магистрала, която да свърже два града през центъра на острова, защото смятат, че пътят би минал през невидим град. Накрая правят обиколен маршрут.
ТЯ го каза по-хубаво. Нарисува ни свят, който излизаше от материалното. Някак ни върна увереността, че във всяко нещо има скрит живот и неподправена красота. И да ценим това е най-важното.
И после в колата за малко стана по-тихо. И вече не бързахме толкова.
