Публикации с таг ‘доброволчески проекти’

Случи се в началото на зимата. Беше делничен ден, като много други преди него. Бързах към офиса, унесена в мисли. Свъсеното софийско небе не обещаваше слънчеви изживявания. Ако само знаех колко грешах в този миг!

С колегите потънахме в обичайните си задължения. Не след дълго обаче нетипично оживление в съседната стая привлече вниманието ми. Във въздуха се носеше въодушевление. Питахме се един друг какво става. Отговорът изненада всички ни – и това беше най-хубавият сюрприз, за който дори не бяхме посмели да мечтаем. Две от нашите момичета (защото всичките ни участници в студентска бригада са наши момчета и момичета), които бяха прекарали лятото в Аляска, искаха да инвестират спестяванията си в доброволческа програма – в консервационен център за морски костенурки на малко островче до Бали, Индонезия!

В главата ми като стихия се завихриха въпроси. Как така тези две момичета взеха подобно решение? Никой преди тях не бе изказвал гласно желание за участие в доброволчески проект. Какво ги подтикна? Наследява ли се желанието за добротворчество или се заразяваш с него? Ако е заразно, нека плъзне епидемия и да няма антидот!

А сега ви оставям с разказа на Лени за преживяванията и емоциите й от студентската й бригада и доброволческия проект, от който беше част. Приятно виртуално пътешествие от София до Аляска и Бали!

прочетете още »

Днес имаме много специален гост. Вдъхнови ни Марсел Пруст със своята реплика „Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи.“ Затова поканихме лъчезарната Сузана, автор на блога La Movida Mia, да ни разкаже за скритото очарование на пътешествията и сладката тръпка на откривателството.

Когато погледнах нагоре и видях Ню Йорк (защото трябва да гледаш нагоре, за да видиш Голямата ябълка), се разочаровах. Не от града, а от себе си. От това, че не изпитах почти никаква емоция, или поне не тази, която бях очаквала. Все пак това е Ню Йорк – най-добре брандираният град в света и определено има от какво да „ахнеш“ минимум 2-3 пъти. При мен обаче всякакъв вид възклицания закъсняха малко, освен „бляк“ при усета на миризмата, която се носи от шахтите по улиците. „Ах“ дойде, когато изпих първата си чаша вино на rooftop бар с уникална гледка от блещукащи светлини и безброй високи сгради, наблъскани с хора с мечти, с големи души, или пък без (защото този град умее да обездушевява), студенти с амбиции, момичета, пиещи шампанско с ябълки (защото само това имат в хладилникa), баби с перли, момчета с костюми, мъже с потници и презряла с времето брада, жени, които не могат да заспят, имигранти, които бършат сълзите си, закривайки камерата на компютъра с ръка, а после казват на роднините си, че връзката е прекъснала…

Но аз няма да разказвам за Ню Йорк. 

прочетете още »

Самолетът ми захождаше над Бостън. 1 юни 2003 г. Късна вечер. Уморена от дългото пътуване и със свито от притеснение и въодушевление сърце гледах светлините на големия град. Всичко бе ново и толкова различно, а мащабите бяха огромни – огромни коли, огромни порции храна, огромни разстояния, огромно по брой население и… видимо липсващи камари от отпадъци. На сутринта автобусът ме носеше на север от Бостън, а първото, което ме изненада, бе колко чисто и зелено е. Нямаше боклуци, не се подмятаха хартийки и бутилки, а храстите не танцуваха своя вятърен валс с кичозна премяна от найлонови торбички. Ха!

Пристигнах. Сюрпризите не закъсняха. Органичните отпадъци се събираха отделно, а за всяко върнато кенче или пластмасова бутилка получаваш 5 цента обратно. Повечето хора носеха собствени торбички, когато отиваха до супермаркета, а улиците явно имаха неподозираната способност да се самопочистват. Ха! Шок! … Еврика! Явно просто никой не хвърляше, където му падне. Прииска ми се и в България да беше толкова чисто и подредено, а съседите ми да не смятат междублоковото пространство за бойно поле, което да обстрелват от терасна засада с торби боклуци. Ех, мечти…

Мечтите обаче – макар и с различна скорост – се превръщат в реалност. Сан Франциско поде щафетата, като през април 2007 година забрани употребата на безплатни найлонови пликове в супермаркетите. Ала нерядко големите промени започват от един човек и уж локален проблем.

прочетете още »

Без капка никаво съмнение Orange ще намери правилно решение

и ти ще станеш ей така свеж носител на оранжевата светлина!

Ще радваш човешките сърца, ще даряваш усмивки на деца, ще усетиш радостта от това

да си благ носител на истинската добрина, която сама по себе си няма никаква цена …

Само с Оrange можеш да спомогнеш за съхранение на Амазонските гори,

да практикуваш еко йога насред Аржентинските земи,

да си част от управление на резерват из Африкански пъстри ширини – ех, че яко е, нали?

Яхни вълната на доброволческото приключение и с Оrange наслади се на сигурно удовлетворение!

Стани част от нашата мечта и нека дружно спомогнем за това

светът да бъде по-светло и по-чисто място за живот и веселба! :)

Позволявам си да ви занимая с една много светла особа и нейните доброволчески подвизи в Амазония:

„Здравейте приятели,

съжалявам, че пиша толкова рядко, искам да ви благодаря за помощта, която ми оказахте в България за издаването на книгата и за пътуващата изложба. Аз съм в Перу от март 2011 и продължавам да работя с децата от квартала Лас Ломас.

През 2010 спечелих стипендия в Рим за магистърска програма по антропология, която започнах в Софийски Университет и бях в Италия за 5 месеца, след което директно заминах за Перу и смятам да остана тук засега.

Добре сте дошли в Амазония, когато пожелаете. Пишете ми и ще ви помогна в организирането на пътуването ви. А сега вижте къде отидоха парите от продажбата на книгата…

През 2010 от публикуваната книга-календар „Писмо до теб от Амазония“ бяха събрани близо 3500$. Тази сума бе събрана с цел да помогне в обучението и развитието на авторите на книгата, които разказаха на стотици деца и възрастни от България за джунглата на Перу. Със събраната сума децата избраха да реализират 4 дейности:

1. Пътуване до Мачу Пикчу с авторите на книгата. Посетихме за 5 дни музеи, театри, танцови спектакли, изложби, разгледахме Куско и Мачу Пикчу. Мачу Пикчу е мечта на всеки перуанец, но поради изключително скъпите цени и монопол в сферата на туризма, не повече от 10% от населението на Перу е имало възможност да посети магическия град.
2. Оборудване, закупуване на материали и изрисуване на новосъздалата се детска градина, която се помещава в стола за хранене в квартала Лас Ломас в Пуерто Малдонадо, където живеят децата.
3. Стартиране на курс по капоейра за деца и младежи
4. Откриване на импровизиран мобилен киносалон с колекция от филми от Латинска Америка

Амазонски прегръдки от нас“

Мила