Авторски архив: Биляна Панчева


Могат ли да се поберат на едно място темите за графичен дизайн и реклама, фотография, филм и анимация, журналистика, социални мрежи, връзки с обществеността и събития, звук, интерактивен и пространствен дизайн? Плюс Английски?

Ще могат! От януари 2014г.

прочетете още »

Понякога най-кратката пътека за Родопите минава през Хималаите. Така смятам, защото през годините винаги в последния момент  се разминавах с Беглика, което и допринесе да си формирам от земята до небето противоречиво мнение. Такова, каквото ходилите на едноименния фестивал приятели, са ми посяли.

А така не се прави! Иди и виж!

Та, през Хималаите, защото много случайно се озовах на една презентация – напоследък на пук на паралелния живот в социалните мрежи, все по-често се случват тези реални срещи и инициативи. Пътуваме и после се събираме да си споделяме.

Едни хора разказваха за техните навъртяни 1200 км с колела из Great Himalaya Trail. Хубаво…то, пътешественици – много; истории, които чертаят непознати хоризонти – още повече.

НО винаги има значение как са разказани тези истории. Има ли я идеята? Като усетиш, че тези хора имат какво да кажат. Без излишности.

прочетете още »

Споделяме последното проучване на нашите партньори Kaplan International за най-ефективните и приятни начини за овладяване на английски.

Стотици блогъри от всички краища на света са отговорили на следните въпроси:

– Can TV, films, music and video games help people learn English?
– Where is the best place to travel and learn English?
– Did anything in the infographic help you learn English?
– What do you think is the best way to learn English?

Езикови ваканции в чужбина - как се учи английски

прочетете още »

Не знам дали помните, че май месец тази година организирахме една наградна игра с радио NRJ и нашето партньорско езиково училище в МалтаChamber College.

Питахме ви нещо глупаво и лесно, a давахме на победителя 2-седмична езикова ваканция в Малта с настаняване, посрещане и всичко друго, включително двупосочен самолетен билет.

Но аз още помня един имейл по същество от Драго от Радио NRJ: „Изпращам ви името и останалите данни на момчето, което днес имаше късмет и спечели езиковата ваканция в Малта. Казали сме му, че ще се свържете с него.”

Иван Христов, 21

Едно име и годините. (и разбира се, имейл и телефонен номер)

От тях няма как да научиш, че Иван е амбициозен млад човек, учещ две специалности едновременно в НБУ (Реклама и Връзки с обществеността); обича да снима и пътува; занимава се с графичен дизайн 7 дни в седмицата и ще може да се освободи от работа и замине чак в началото на септември.

А и да, Иван има 5-годишен палав голдън ритрийвър. И да, трябва да се намери доброволец, който да разхожда и играе с кучето през тези 14 дни. Вие свободни ли сте?!

Аз и моите колеги от Арсеналски 11, които обичаме да раздаваме награди всякакви, бяхме О-Ч-А-Р-О-В-А-Н-И!

Така че, играйте, участвайте с нас. Ще се радваме да се запознаем!

Иван замина за Малта един чуден петък, 7 септември, обеща да учи много, да снима много и ако трябва с плуване, но да стигне и до Сицилия!

Ето с какво ни зарадва днес младият Графичен дизайнер и вече предвкусвам удоволствието от снимките, които ще последват:

12! Кога разбираш, че една фирма е на 12? Когато мислиш за нея като пулсиращо същество с много сърца; като клуб с доживотна членска карта; като другото ти семейство.

12 е, когато осъзнаеш, че през годините Orange те е срещнал с хиляди скъпи хора. 12 е зародилите се десетки безценни приятелства и познанства.

12 е, когато някой човек от екипа предприеме нова стъпка в живота си и започне нова работа, а всичките му вече стари колеги се вълнуват и чакат да се обади да разкаже как е минал първият ден. А той ги изненадва и направо идва в края на деня да ги види, защото му липсват. 12 са топли прегръдки.

12 е, когато си отишъл в събота сутрин на Карнеги да довършиш нещо и неусетно става 11 вечерта и ти си казваш хайде още много малко и тогава пристига подкрепление от Васко, който да поеме работата през нощта, за да може неделята да е само за ски.

12 е когато още помниш рождените дати на участници отпреди 7 години.

прочетете още »

Има едно училище, на което сигурно му е много скучно на върха, след като за 5-ти път печели престижната награда STM Award за най-добро немско училище в света – did deutsch institut.

Всяка година в първия уикенд на септември в Лондон се провежда конференцията Alphe UK, на която освен излизането на най-новите тенденции в образованието и езиковите пътувания, се раздават и езиковите награди на водещите езикови школи по света, разпределени по категории.

Ние обичаме да изпращаме клиентите си в клоновете на did deutsch в Берлин, Хамбург, Мюнхен, Франкфурт, Аугсбург, Нюрнберг, Кьолн, Хинтерзее, Хьохст и Ашафенбург, за да сме спокойни, че те ще получат най-доброто обучение, най-голямото внимание и най-индивидуалния подход.

Затова, вярвам, ще разбереш нашия ентусиазъм към факта, че през следващата година още два центъра на did deutsch institut ще отворят врати в две нови, меко казано, интересни дестинации – Потсдам и Виена.

прочетете още »

Бяхме се настанили удобно в най-друсащото микробусче, от сините, и си пълзяхме с 3 км/ч по околовръстното в петък следобед. Не непременно най-доброто решение!

И ей така от нищото ТЯ разказа за Невидимите градове.

Харесва ми, че в Исландия никой не хвърля камъни, за да не нарани невидимите хора.

Те, исландците, вярват в съществуването на тайните хора (Huldufólk) и техните градове. Дори променят градоустройствени планове; години наред отлагат строежа на магистрала, която да свърже два града през центъра на острова, защото смятат, че пътят би минал през невидим град. Накрая правят обиколен маршрут.

ТЯ го каза по-хубаво. Нарисува ни свят, който излизаше от материалното. Някак ни върна увереността, че във всяко нещо има скрит живот и неподправена красота. И да ценим това е най-важното.

И после в колата за малко стана по-тихо. И вече не бързахме толкова.

прочетете още »

Така се случи, че „Проблемът с комарите и други истории” беше първият филм на Андрей Паунов, който гледах. Тогава идеята, че да ходиш сам на кино е далеч по-яко, тепърва прохождаше в главата ми. Зарадвах едно момиче на опашката с моя екстра билет и потънах на втория ред в кино Люмиер с билково чайче и без очаквания.

После ме връхлетя една приказка, от най-тихите и бурни приказки. Не, защото и аз като дете си умирах да тичам зад камиончето, което разпръскваше отровен бял пушек против комари. Ние, децата пред блока, вярвахме, че е вълшебен.

Плясках, плясках, много плясках и на лицето ми беше цъфнала усмивка от онези глуповатите и най-щастливи усмивки. И не помня дали беше много зимна ноемврийска или много зимна мартенска вечер, но излязох от Люмиер, прегърнала всичките си жилетки,  шалове и шапки…и все така глупаво си се усмихвах. Чак като стигнах НДК, осъзнах, че вали сняг и ми е студено.

Та, има и такива филми. Ярки образи се подреждат един след друг; ярки случки се случват или не се случват и историята уж сама се разказва. И го няма този, който тегли дълги черти с обобщения.

Андрей Паунов, който промени нагласата на много зрители към документалното кино с филмите си „Георги и пеперудите” и „Проблемът с комарите и други истории” ще ни зарадва само с една прожекция на новия „Момчето, което беше цар”. Утре: 15 юни 2012, 19:00ч зала 1 на НДК. Билети от eventim и нашите Оrange офиси.

Малкото щастливци, които вече успяхме да гледаме филма в рамките нa програмата на София филм фест 2012, ви обещаваме небивала атмосфера в киносалона, където прожекцията се обогати с емоциите на публиката: бурни ръкопляскания, бурни дюдюкания, бурен смях, бурно негодуване, кротко умиление…

Поданиците на нашето въображаемо царство са много и имат много истории за споделяне. Носете си чувството за хумор и помнете нещата никога не са само бели или черни. Животът е доста цветен. И има едно ГОЛЯМО японско семейство от ул.Карл Маркс, което си умира да ви попее.

прочетете още »

Позволявам си да ви занимая с една много светла особа и нейните доброволчески подвизи в Амазония:

„Здравейте приятели,

съжалявам, че пиша толкова рядко, искам да ви благодаря за помощта, която ми оказахте в България за издаването на книгата и за пътуващата изложба. Аз съм в Перу от март 2011 и продължавам да работя с децата от квартала Лас Ломас.

През 2010 спечелих стипендия в Рим за магистърска програма по антропология, която започнах в Софийски Университет и бях в Италия за 5 месеца, след което директно заминах за Перу и смятам да остана тук засега.

Добре сте дошли в Амазония, когато пожелаете. Пишете ми и ще ви помогна в организирането на пътуването ви. А сега вижте къде отидоха парите от продажбата на книгата…

През 2010 от публикуваната книга-календар „Писмо до теб от Амазония“ бяха събрани близо 3500$. Тази сума бе събрана с цел да помогне в обучението и развитието на авторите на книгата, които разказаха на стотици деца и възрастни от България за джунглата на Перу. Със събраната сума децата избраха да реализират 4 дейности:

  1. Пътуване до Мачу Пикчу с авторите на книгата. Посетихме за 5 дни музеи, театри, танцови спектакли, изложби, разгледахме Куско и Мачу Пикчу. Мачу Пикчу е мечта на всеки перуанец, но поради изключително скъпите цени и монопол в сферата на туризма, не повече от 10% от населението на Перу е имало възможност да посети магическия град.
  2. Оборудване, закупуване на материали и изрисуване на новосъздалата се детска градина, която се помещава в стола за хранене в квартала Лас Ломас в Пуерто Малдонадо, където живеят децата.
  3. Стартиране на курс по капоейра за деца и младежи
  4. Откриване на импровизиран мобилен киносалон с колекция от филми от Латинска Америка

Амазонски прегръдки от нас“

Мила

Беше едва 9:20 сутринта, когато звънецът удари. Деликатно, не като в училище. А аз вече се бях разходила надлъж и нашир из цяла Испания и Швейцария. В мислите си. Време за нова среща с Dr. Utz Frederico Hoeser от Academia Buenos Aires / Academia Uruguay. Нова среща – нов континент.

Крачех и се чудех дали съм поискала тази среща заради всички вас, приключенски настроени клиенти, които биха учили Испански или доброволствали в Аржентина и Уругвай, защото Испания им е прекалено близка и позната. Или за себе си, за да се напия с цветни истории от Буенос Айрес и Монтевидео на Едуардо Галеано, което не е шумен булевард в София.

прочетете още »