Случи се в началото на зимата. Беше делничен ден, като много други преди него. Бързах към офиса, унесена в мисли. Свъсеното софийско небе не обещаваше слънчеви изживявания. Ако само знаех колко грешах в този миг!
С колегите потънахме в обичайните си задължения. Не след дълго обаче нетипично оживление в съседната стая привлече вниманието ми. Във въздуха се носеше въодушевление. Питахме се един друг какво става. Отговорът изненада всички ни – и това беше най-хубавият сюрприз, за който дори не бяхме посмели да мечтаем. Две от нашите момичета (защото всичките ни участници в студентска бригада са наши момчета и момичета), които бяха прекарали лятото в Аляска, искаха да инвестират спестяванията си в доброволческа програма – в консервационен център за морски костенурки на малко островче до Бали, Индонезия!
В главата ми като стихия се завихриха въпроси. Как така тези две момичета взеха подобно решение? Никой преди тях не бе изказвал гласно желание за участие в доброволчески проект. Какво ги подтикна? Наследява ли се желанието за добротворчество или се заразяваш с него? Ако е заразно, нека плъзне епидемия и да няма антидот!
А сега ви оставям с разказа на Лени за преживяванията и емоциите й от студентската й бригада и доброволческия проект, от който беше част. Приятно виртуално пътешествие от София до Аляска и Бали!