Днес имаме много специален гост. Вдъхнови ни Марсел Пруст със своята реплика „Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи.“ Затова поканихме лъчезарната Сузана, автор на блога La Movida Mia, да ни разкаже за скритото очарование на пътешествията и сладката тръпка на откривателството.
Когато погледнах нагоре и видях Ню Йорк (защото трябва да гледаш нагоре, за да видиш Голямата ябълка), се разочаровах. Не от града, а от себе си. От това, че не изпитах почти никаква емоция, или поне не тази, която бях очаквала. Все пак това е Ню Йорк – най-добре брандираният град в света и определено има от какво да „ахнеш“ минимум 2-3 пъти. При мен обаче всякакъв вид възклицания закъсняха малко, освен „бляк“ при усета на миризмата, която се носи от шахтите по улиците. „Ах“ дойде, когато изпих първата си чаша вино на rooftop бар с уникална гледка от блещукащи светлини и безброй високи сгради, наблъскани с хора с мечти, с големи души, или пък без (защото този град умее да обездушевява), студенти с амбиции, момичета, пиещи шампанско с ябълки (защото само това имат в хладилникa), баби с перли, момчета с костюми, мъже с потници и презряла с времето брада, жени, които не могат да заспят, имигранти, които бършат сълзите си, закривайки камерата на компютъра с ръка, а после казват на роднините си, че връзката е прекъснала…
Но аз няма да разказвам за Ню Йорк.
прочетете още »
