За нас е удоволствие днес в блога ни да посрещнем Петя Петрова. С 24-каратова усмивка и бликаща позитивна енергия, чаровната ни участничка успя да ни предаде вълнението и емоциите, които е преживяла за четирите си месеца в Аляска. Авантюристичният й дух и жаждата за нови приключения я отвеждат в малкото, но китно селце Талкийтна, което не само, че е „управлявано“ от кмет, който е…котка, но е и посещавано от дядо Коледа през август. Наслади се на разказа на Петя за нейното невероятното Work and Travel приключение и не забравяй, че и твоето лято може да е също толкова запомнящо се и вълшебно!
Привет! Приключи най-вълнуващото и незабравимо лято, което съм имала досега! Щастлива съм, че Orange ми даде възможността да осъществя една от мечтите си и да видя Аляска.
прочетете още »
Ако си любител на природатата, силните усещания и спиращите дъха гледки, то тогава несъмнено си избрал Аляска за крайна дестинация на твоята студентска бригада. Затова сигурно вече знаеш, че най-северният американски щат може да ти предложи голямо разнообразие от неповторими преживявания, които да направят лятото ти повече от специално.
Малък и приветлив, сгушен в подножието на най-високия връх на Северна Америка, Талкитна материализира представата за живописно градче в Аляска. Намира се в долина на 115 мили (185 км) северно от Анкъридж и е задължителна спирка при всяко пътешествие из щата. Ако се чудиш как да оползотвориш свободните от работа часове или дни в Талкитна или Трапър Крийк, следващите редове са точно за теб.
прочетете още »
Случи се в началото на зимата. Беше делничен ден, като много други преди него. Бързах към офиса, унесена в мисли. Свъсеното софийско небе не обещаваше слънчеви изживявания. Ако само знаех колко грешах в този миг!
С колегите потънахме в обичайните си задължения. Не след дълго обаче нетипично оживление в съседната стая привлече вниманието ми. Във въздуха се носеше въодушевление. Питахме се един друг какво става. Отговорът изненада всички ни – и това беше най-хубавият сюрприз, за който дори не бяхме посмели да мечтаем. Две от нашите момичета (защото всичките ни участници в студентска бригада са наши момчета и момичета), които бяха прекарали лятото в Аляска, искаха да инвестират спестяванията си в доброволческа програма – в консервационен център за морски костенурки на малко островче до Бали, Индонезия!
В главата ми като стихия се завихриха въпроси. Как така тези две момичета взеха подобно решение? Никой преди тях не бе изказвал гласно желание за участие в доброволчески проект. Какво ги подтикна? Наследява ли се желанието за добротворчество или се заразяваш с него? Ако е заразно, нека плъзне епидемия и да няма антидот!
А сега ви оставям с разказа на Лени за преживяванията и емоциите й от студентската й бригада и доброволческия проект, от който беше част. Приятно виртуално пътешествие от София до Аляска и Бали!
прочетете още »
И ето че след интервютата, събирането на документи, посещенията до офиса, разговорите с твоите консултанти и ориентациите най-сетне си на стартовата линия на своето WAT лято. Остава ти само да прелетиш половината свят (буквално!) и да кацнеш на Ted Stеvens Anchorage International Airport в Анкъридж, за да усетиш с пълна сила, че дългоочакваното приключение започва.
Наред с хубавите емоции обаче, попадането на едно толкова далечно и – както по-късно ще се убеждаваш през цялото лято – толкова различно място може да породи у теб и притеснение, че си толкова далеч от дома, че никога през живота си не си стъпвал там, че не си сигурен дори как да се придвижиш от летището до работодателя или квартирата си.
Спокойно! Първо, преди теб хиляди други студенти са преживели тази първа среща с непознатото и са успели да се справят. Второ, хората в Аляска са толкова мили и отзивчиви, че дори те ще питат теб дали имаш нужда от помощ. И трето, тази статия е направена точно затова – да ти даде представа, информация и насоки за мястото, което ти предстои да опознаеш, от някой, който вече е бил там.
прочетете още »
Ето че дойде моментът! Куфарът ти е готов, самолетният билет и паспортът стоят и чакат да дойде време да се качиш на самолета. Но когато пристигнеш на летището в Анкъридж, накъде? Къде да отидеш да пренощуваш? Как да стигнеш до Денали? Как да намериш работодателя си?
прочетете още »
Все повече студенти, участващи в програмата Work and Travel, избират да прекарат своето лято в Аляска. За мнозина първите асоциации, с които свързват щата са спокойствие, студено време, дива природа, мечки и лосове. Но това далеч не е всичко, с което студентите, избрали тази дестинация, могат да запомнят Аляска.
„Необятната земя“ предоставя много и различни възможности, с които можеш да разнообразиш своето лято. Една от най-посещаваните дестинации в Аляска е Denali National Park. Тя е предпочитана както сред туристите, така и сред студентите. Ето как можеш да разнообразиш твоята бригада в Denali National Park.
прочетете още »
Какво и къде ще работя – това е въпросът, който „измъчва” голяма част от бъдещите WAT участници. В предишната ни статия „Как да избера подходяща работна оферта” се опитахме да отговорим на първата част от него, а сега ще се опитаме да отговорим и на втората. Надяваме се с това да ти помогнем да сведеш до минимум неизвестните, които стоят пред теб в момента.
Както знаеш, САЩ е огромна страна. Тя заема площ от над 9 млн. кв. км, което я прави третата най-голяма държава в света. Звучи стряскащо, нали? Всъщност не е чак толкова страшно. Не във всички 50 щата участниците в WAT могат да намерят подходяща работа, така че не си прави труда да запомниш коя е столицата на Тенеси или кое е най-голямото летище в Луизиана.
прочетете още »
Тя се казва Калина. Появи се, мина през интервюто за работа без притеснение и скочи безстрашно в дълбоките води на консултациите за WAT 2015 в много натоварен период. Това е втората й седмица при нас, но всички имаме чувството, че я познаваме от години. Спечели ни с адекватните си въпроси и с желанието си да научи всичко – и то веднага. Ако си работил в Джуно, Аляска през лятото на 2014 г., със сигурност си я срещал. Ако не си, ще я оставя да ти се представи с отговорите си на нашите „8 въпроса“. Можеш да чуеш разказите й за неподправената красота на Аляска в офиса ни в бизнес център Хемус в София. Добре дошла в отбора, Кали, и попътен вятър!
прочетете още »
Самолетът ми захождаше над Бостън. 1 юни 2003 г. Късна вечер. Уморена от дългото пътуване и със свито от притеснение и въодушевление сърце гледах светлините на големия град. Всичко бе ново и толкова различно, а мащабите бяха огромни – огромни коли, огромни порции храна, огромни разстояния, огромно по брой население и… видимо липсващи камари от отпадъци. На сутринта автобусът ме носеше на север от Бостън, а първото, което ме изненада, бе колко чисто и зелено е. Нямаше боклуци, не се подмятаха хартийки и бутилки, а храстите не танцуваха своя вятърен валс с кичозна премяна от найлонови торбички. Ха!
Пристигнах. Сюрпризите не закъсняха. Органичните отпадъци се събираха отделно, а за всяко върнато кенче или пластмасова бутилка получаваш 5 цента обратно. Повечето хора носеха собствени торбички, когато отиваха до супермаркета, а улиците явно имаха неподозираната способност да се самопочистват. Ха! Шок! … Еврика! Явно просто никой не хвърляше, където му падне. Прииска ми се и в България да беше толкова чисто и подредено, а съседите ми да не смятат междублоковото пространство за бойно поле, което да обстрелват от терасна засада с торби боклуци. Ех, мечти…
Мечтите обаче – макар и с различна скорост – се превръщат в реалност. Сан Франциско поде щафетата, като през април 2007 година забрани употребата на безплатни найлонови пликове в супермаркетите. Ала нерядко големите промени започват от един човек и уж локален проблем.
прочетете още »
Поредното WAT лято за мен започна с подписването на 24 страници договор в офиса на Orange в град Пловдив. Подобен обем звучи стряскащо в началото, но от собствен опит знам, че е предимство, защото всичко е ясно регламентирано.
Неусетно дойде времето за Job Fair-а и трябваше да ходя в София. „Job-Fair ли…?! Пак митинг, опашки, ще трябва да чакам цял ден…” – помислих си аз. Отидох в София в хотела, където трябваше да се провеждат интервютата за работа, но картинката беше различна. Нямаше тълпа от студенти, които чакат… В един момент помислих, че съм объркал мястото, защото беше много спокойно. Качих се на втория етаж и намерих залата. Всеки студент имаше предварително насрочен час за интервю с работодателя. Бях готов за 15 минути, а още на същия ден получих имейл с одобрена работна оферта от Holland America Princess в Denali National Park.
прочетете още »
